обезлюдял е

Речник на българския език

1. обезлюдял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезлюдял е е производна форма на обезлюдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезлюдял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезлюдял е е производна форма на обезлюдея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезлюдял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезлюдял е е производна форма на обезлюдея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).