обезлюдяло е

Речник на българския език

1. обезлюдяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезлюдяло е е производна форма на обезлюдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезлюдяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезлюдяло е е производна форма на обезлюдея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезлюдяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезлюдяло е е производна форма на обезлюдея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).