обезлюдил съм

Речник на българския език

1. обезлюдил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезлюдил съм е производна форма на обезлюдя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обезлюдил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезлюдил съм е производна форма на обезлюдя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).