обезлюдил си

Речник на българския език

1. обезлюдил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезлюдил си е производна форма на обезлюдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезлюдил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезлюдил си е производна форма на обезлюдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).