обезлюдеел съм

Речник на българския език

1. обезлюдеел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезлюдеел съм е производна форма на обезлюдея (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).