обезлюдеел е

Речник на българския език

1. обезлюдеел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезлюдеел е е производна форма на обезлюдея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).