обезлюдеело съм

Речник на българския език

1. обезлюдеело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезлюдеело съм е производна форма на обезлюдея (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).