обезличил си

Речник на българския език

1. обезличил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезличил си е производна форма на обезлича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезличил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезличил си е производна форма на обезлича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).