обезличил е

Речник на българския език

1. обезличил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезличил е е производна форма на обезлича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезличил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезличил е е производна форма на обезлича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).