обезличило

Речник на българския език

1. обезличило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезличило е производна форма на обезлича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезличило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезличило е производна форма на обезлича (мин. деят. св. прич. ср. р.).