обезличало

Речник на българския език

1. обезличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезличало е производна форма на обезлича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезличало е производна форма на обезлича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).