обезличавал си

Речник на българския език

1. обезличавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезличавал си е производна форма на обезличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезличавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезличавал си е производна форма на обезличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обезличавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезличавал си е производна форма на обезличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).