обезличавало си

Речник на българския език

1. обезличавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезличавало си е производна форма на обезличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезличавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезличавало си е производна форма на обезличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезличавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезличавало си е производна форма на обезличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).