обезлистило

Речник на българския език

1. обезлистило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезлистило е производна форма на обезлистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезлистило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезлистило е производна форма на обезлистя (мин. деят. св. прич. ср. р.).