обезлистил

Речник на българския език

1. обезлистил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезлистил е производна форма на обезлистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезлистил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезлистил е производна форма на обезлистя (мин. деят. св. прич. м. р.).