обезлисти

Речник на българския език

1. обезлисти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезлисти е производна форма на обезлистя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезлисти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезлисти е производна форма на обезлистя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезлисти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезлисти е производна форма на обезлистя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезлисти — повелително наклонение, ед. ч.

обезлисти е производна форма на обезлистя (повелително наклонение, ед. ч.).