обезлистело

Речник на българския език

1. обезлистело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезлистело е производна форма на обезлистя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезлистело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезлистело е производна форма на обезлистя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).