обезлистели

Речник на българския език

1. обезлистели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезлистели е производна форма на обезлистя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезлистели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезлистели е производна форма на обезлистя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).