обезлиствал

Речник на българския език

1. обезлиствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезлиствал е производна форма на обезлиствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезлиствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезлиствал е производна форма на обезлиствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезлиствал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезлиствал е производна форма на обезлиствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезлиствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезлиствал е производна форма на обезлиствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).