обезлесяло

Речник на българския език

1. обезлесяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезлесяло е производна форма на обезлеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезлесяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезлесяло е производна форма на обезлеся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).