обезлесило

Речник на българския език

1. обезлесило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезлесило е производна форма на обезлеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезлесило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезлесило е производна форма на обезлеся (мин. деят. св. прич. ср. р.).