обезлесил

Речник на българския език

1. обезлесил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезлесил е производна форма на обезлеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезлесил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезлесил е производна форма на обезлеся (мин. деят. св. прич. м. р.).