обезкървяло

Речник на българския език

1. обезкървяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкървяло е производна форма на обезкървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезкървяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезкървяло е производна форма на обезкървя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).