обезкървял

Речник на българския език

1. обезкървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкървял е производна форма на обезкървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезкървял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезкървял е производна форма на обезкървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).