обезкървило

Речник на българския език

1. обезкървило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкървило е производна форма на обезкървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезкървило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезкървило е производна форма на обезкървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).