обезкървил

Речник на българския език

1. обезкървил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкървил е производна форма на обезкървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезкървил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезкървил е производна форма на обезкървя (мин. деят. св. прич. м. р.).