обезкрилят

Речник на българския език

1. обезкрилят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезкрилят е производна форма на обезкрилям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезкрилят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезкрилят е производна форма на обезкриля (сег. вр., 3 л., мн. ч.).