обезкриляло

Речник на българския език

1. обезкриляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкриляло е производна форма на обезкрилям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезкриляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкриляло е производна форма на обезкрилям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезкриляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезкриляло е производна форма на обезкрилям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезкриляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезкриляло е производна форма на обезкрилям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. обезкриляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкриляло е производна форма на обезкриля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. обезкриляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезкриляло е производна форма на обезкриля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).