обезкрилял

Речник на българския език

1. обезкрилял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкрилял е производна форма на обезкрилям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезкрилял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкрилял е производна форма на обезкрилям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезкрилял — мин. деят. св. прич. м. р.

обезкрилял е производна форма на обезкрилям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезкрилял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезкрилял е производна форма на обезкрилям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. обезкрилял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкрилял е производна форма на обезкриля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. обезкрилял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезкрилял е производна форма на обезкриля (мин. деят. несв. прич. м. р.).