обезкрилило

Речник на българския език

1. обезкрилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкрилило е производна форма на обезкриля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезкрилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезкрилило е производна форма на обезкриля (мин. деят. св. прич. ср. р.).