обезкрилила

Речник на българския език

1. обезкрилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезкрилила е производна форма на обезкриля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезкрилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезкрилила е производна форма на обезкриля (мин. деят. св. прич. ж. р.).