обезкрилил

Речник на българския език

1. обезкрилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкрилил е производна форма на обезкриля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезкрилил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезкрилил е производна форма на обезкриля (мин. деят. св. прич. м. р.).