обезкрили

Речник на българския език

1. обезкрили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезкрили е производна форма на обезкриля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезкрили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезкрили е производна форма на обезкриля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезкрили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезкрили е производна форма на обезкриля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезкрили — повелително наклонение, ед. ч.

обезкрили е производна форма на обезкриля (повелително наклонение, ед. ч.).