обезкрилели

Речник на българския език

1. обезкрилели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезкрилели е производна форма на обезкриля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезкрилели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезкрилели е производна форма на обезкриля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).