обезкосмяла

Речник на българския език

1. обезкосмяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезкосмяла е производна форма на обезкосмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезкосмяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезкосмяла е производна форма на обезкосмя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).