обезкосмял

Речник на българския език

1. обезкосмял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкосмял е производна форма на обезкосмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезкосмял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезкосмял е производна форма на обезкосмя (мин. деят. несв. прич. м. р.).