обезкосмявало съм

Речник на българския език

1. обезкосмявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезкосмявало съм е производна форма на обезкосмявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезкосмявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезкосмявало съм е производна форма на обезкосмявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезкосмявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезкосмявало съм е производна форма на обезкосмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).