обезкосмявало си

Речник на българския език

1. обезкосмявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезкосмявало си е производна форма на обезкосмявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезкосмявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезкосмявало си е производна форма на обезкосмявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезкосмявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезкосмявало си е производна форма на обезкосмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).