обезкосмявало е

Речник на българския език

1. обезкосмявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкосмявало е е производна форма на обезкосмявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезкосмявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкосмявало е е производна форма на обезкосмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезкосмявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкосмявало е е производна форма на обезкосмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).