обезкосмявала

Речник на българския език

1. обезкосмявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезкосмявала е производна форма на обезкосмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезкосмявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезкосмявала е производна форма на обезкосмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезкосмявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезкосмявала е производна форма на обезкосмявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обезкосмявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезкосмявала е производна форма на обезкосмявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).