обезкосмило

Речник на българския език

1. обезкосмило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкосмило е производна форма на обезкосмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезкосмило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезкосмило е производна форма на обезкосмя (мин. деят. св. прич. ср. р.).