обезкосмил

Речник на българския език

1. обезкосмил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкосмил е производна форма на обезкосмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезкосмил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезкосмил е производна форма на обезкосмя (мин. деят. св. прич. м. р.).