обезкосмели

Речник на българския език

1. обезкосмели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезкосмели е производна форма на обезкосмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезкосмели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезкосмели е производна форма на обезкосмя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).