обеззвучавало

Речник на българския език

1. обеззвучавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обеззвучавало е производна форма на обеззвучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обеззвучавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обеззвучавало е производна форма на обеззвучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обеззвучавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обеззвучавало е производна форма на обеззвучавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обеззвучавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обеззвучавало е производна форма на обеззвучавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).