обеззаразяло

Речник на българския език

1. обеззаразяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обеззаразяло е производна форма на обеззаразя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обеззаразяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обеззаразяло е производна форма на обеззаразя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).