обеззаразило

Речник на българския език

1. обеззаразило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обеззаразило е производна форма на обеззаразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обеззаразило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обеззаразило е производна форма на обеззаразя (мин. деят. св. прич. ср. р.).