обеззаразил

Речник на българския език

1. обеззаразил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обеззаразил е производна форма на обеззаразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обеззаразил — мин. деят. св. прич. м. р.

обеззаразил е производна форма на обеззаразя (мин. деят. св. прич. м. р.).