обездвижил съм

Речник на българския език

1. обездвижил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обездвижил съм е производна форма на обездвижа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обездвижил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обездвижил съм е производна форма на обездвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).