обездвижило съм

Речник на българския език

1. обездвижило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обездвижило съм е производна форма на обездвижа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. обездвижило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обездвижило съм е производна форма на обездвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).