обездвижило е

Речник на българския език

1. обездвижило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обездвижило е е производна форма на обездвижа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обездвижило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обездвижило е е производна форма на обездвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).